петък, 28 декември 2007 г.

Длани(Честита 2008 г. на всички автори, читатели и модератори)


Длани

(Честита 2008 г. на всички автори, читатели и модератори)

Изтля поредната година,
гледам кожата старее,
далеч от бедната Родина,
душа по детството копнее!

Животът е мечтовалеж,
цъфтящ в озъбени чукари,
кокиче разтопило скреж,
влак със шейсетина гари!

Идва следваща година
и гледам гарата белее,
далеч от детската Родина,
душа за Твоя Дом копнеее...

28. 12. 2007 г.

Прага

сряда, 24 октомври 2007 г.

Тя 3


Тя 3

Една любов започва с тръпка,
във сърдечните простори,
някой прави плаха стъпка,
друг бърза да му отговори!

Мисли, плам, парфюм, цветя,
обаждания, снимки, срещи,
свян, импулс, безвремие е тя
и скок във гейзери горещи!

Недъзи, прошки и прегръдки,
близост, трус и вдъхновение,
в пустош е студени глътки,
фонтан от смях и изцеление!

Сливане, изгубване, намиране,
като без дъх по стръмен път,
вопли, взривове, пулсиране
и аромат на потна плът!

Една Любов започна с тръпки,
на Голготските пирони,
Някой прави смели стъпки,
към теб... Кръвта се рони...

21. 10. 2007 г.
Прага

петък, 17 август 2007 г.

Утро

Утро

Приплъзват слънчеви лъчи,
по стрехи уморени от роса,
политат моите очи,
във небезмълвни небеса.

Поемам дъх и се усмихвам
и крача в лека самота,
пред Твоята поезия притихвам,
в която Си създал света...

17. 02. 2007 г.
Прага
Утро 2

Благодаря Ти, затова, че дишам,
за хлябът който Си ми дал,
че вдъхновяваш ме да пиша
и пазиш ме от светска кал!

Благодаря за моето семейство,
за приятелите близки и далечни,
че пазиш ни от чародейство
и от крушения сърдечни!

За мирът във мен, благодаря,
за Духът Ти пълен със утеха,
за Любовта, в която Ти умря,
да избелиш мръсната ми дреха!

Благодаря за дишащият свят,
показващ Твойта красота,
благословен да Си, о, Отче Свят,
подкрепяй ни към малката врата!

29. 05. 2007 г.
Прага

Гатанка

Гатанка

Според на света вървежа
и пожеланието на очите,
подир на плътта сърбежа
и положението на парите.

Без простодушието на детето
и любовта през чистите мотиви,
без помазанието на Небето,
но със душевни сили криви.

Със мъдростта на дърти фарисеи
и обноски на изтънчен грубиянин
и ръст в Духа на пра-пра-пра-пигмеи,
е това е само п?????? х?????????.

16. 03. 2007 г.

Прага

Кой е виновен?

Кой е виновен?

Всички атеисти обвиняват Бога,
за войни, цунамита, деца убити...
А кой запалва в тях тоз огън?
Ами луцифер със цели скрити!

В Бог не вярват, но така признават,
че Той Е най-големият Авторитет,
а без причина ли Той разрешава,
трагедии или не Е наред?

Наред Е и Е Справедлив --
това са плодове от поколения,
във грях вървящи с ропот див,
престъпващи тъй прости повеления!

А сатана за престъпления изисква,
от Бога позволение над тях
и като лимони ги изстисква
и тика ги към още грях!

"Да нямаш други богове, а Мен,
на правен идол да се не покланяш,
съботата е денят Ми осветен,
напразно Името Ми да не скланяш!

Баща си, майка си почитай,
не убивай, от прелюбодейството страни,
не кради, в лъжи не се оплитай,
не пожелавай чужди благини!

Да Ме възлюбиш с цялото сърце,
със всичката душа и ум и сила
и ближният кат' себе си, ръце,
да вдигаш над лишени от закрила!"

Кой е виновен и несправедлив?
Бог ли? Дяволът ли? Аз ли? Ти?
Чий път е извратен и крив?
Бог очаква те -- да ти прости!

23. 05. 2007 г.
Прага

Един живот 2

Един живот 2

Дните ни отлитат като прах,
разсипан върху магистрала,
забравили за радости и страх,
утихваме по малко като хала.

Оставяме на старата Земя,
деца и сгради, листове и кости,
животът ни е топлеща главня,
за малко тук сме -- като гости.

Дните ми са в Твоята ръка,
при Тебе идвам след смъртта,
сърцето ми е в Твоята река
и във фонтани на листа...

06. 05. 2007 г.
Прага

Как?

Как?

Достигам стотици ключалки
и минавам десетки от тях
и оглеждам за дупчици малки,
от които мирише на грях.

Вместо чукове ползвам куплети
и римни аркади (не шперцове криви)
от истини, в символизъм излети,
с пръхтящи и раздиплени гриви.

Минах вече десетки ключалки,
посях Вестта във стотици затвори
и оглеждам за плодчета малки,
през които Христос да говори...

24. 03. 2007 г.

Прага

Аз, човекът

Аз, човекът

В Твоето Име убиваме хора,
в Твоето Име издигаме сгради,
за Твоето Име лежим по затвори,
чрез Твоето име ламтим за награди!

По Твоето Име гласундрим закони,
с Твоето Име си правим реклами,
в Твоето Име крадем милиони,
зад Твоето Име крием измами!

В Твоето Име гладните храним,
в Твоето Име плющят анатеми,
в Твоето Име изцеляваме рани,
в Твоето име гоиме кореми!

"За" Твоето Име хулим изкусно,
в Твоето Име предаваме братя
и Твоето Име използваме гнусно
и в Него благодарим за коматя!

В твоето Име правим поклони,
на Твоето Име пеем хваления,
в Твоето Име серем от амвони,
в Твоето Име калъпим знамения!

В Твоето Име прощаваме щедро,
заради Името Ти са нашите черни,
за Твоето име сме клани на едро,
но в Твоето Име оставаме верни!

В Твоето Име Тебе изгонваме,
в Твоето Име демони избираме,
в Твоето Име власти подронваме,
в Твоето Име бездомни прибираме!

Защо ме избра за Своето Име?
Защо ни остави да Го петним?
Когато падам, моля, вдигни ме
и него и нея и пак да вървим!

Защо ни избра? И защо ни прости?
В Своето име ни даде Живот!
Любиш ни! Кой всъщност Си Ти?
Ето ме, на! Изчисти ме -- за плод!!!

14. 11. 2006 г. Прага

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син,
за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден,
защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Йоан 3: 16-18

Homo Sapiens

Homo Sapiens

Уникални сме в различните си избори,
но еднакви според нуждите във нас
и подобни по използваните извори
и по реакции на Неговият глас!

А единствено, което ни обединява,
е греховният ни извратен товар
и единствено, което ни спасява,
е кого избираме за господар!

Различни сме, еднакви и подобни,
но уникални във процентно съдържание,
особено в на кой да сме удобни,
през време на животът-състезание...

09. 01. 2007 г.
Прага

... е вече осъден!

... е вече осъден!

Кой е най-лошият ни грях,
който носим още от детинство?
Кое ни прави непотребен мях,
със идолопоклонско свинство?

"Убийството -- без спор!" -- ще каже някой,
"И отнемане на нероден живот!"
"Не! Самоубийството е!" -- втори ще изкряка,
"То е най-лошото и грешно зло!".

"Изнасилването е!" --ще се провикне друг,
"На деца, животни или секс с умрели!"
"Не, канибализмът!" -- ще удари с чук,
трети по тефтерите дебели.

"Яденето на месо!" -- ще се почеше пети,
"И замърсяването на околната среда!".
"Лъжата, кражбата, а и парите са проклети,
те нанасят най-голямата вреда!".

"Неходене на църква!" -- ще изпляска осми,
"И споменаване на името на сатаната!".
"НЕ! Обръсване на пубисните косми
и различни пози във кревата!".

А грехът ни е посочен от Небето
и отговарям тук на тоз въпрос --
това е коренът на непокорството, което,
е неверие във Божият Христос!


16.Защото Бог толкова обикна света, че даде своя Единороден Син,
за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот.

17. Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него.
18. Който повярва в Божия Син, не е осъден, но който не повярва, е вече осъден,
защото не е повярвал в Единородния Божий Син.

19.Хората ще бъдат съдени за това, че светлината дойде на света,
но те предпочетоха тъмнината пред светлината, защото делата им бяха зли.
20. Всеки, който върши зло, мрази светлината и я избягва,
за да не излязат наяве постъпките му.

21. Но този, който следва истината, се стреми към светлината,
за да покаже, че делата му са извършени в покорство към Бога. “

Евангелие от Йоан 3-та глава, 16 -21-ви стих.

Честита 2007 г. на всички фенове и критици:)))))

01. 01. 2007 г.
Прага
detronator@centrum.cz

Ураган

Ураган

Да бъдеш свят е удоволствие --
най-скъпото на този свят,
да бъдеш свят е удоволствие,
безплатно и за беден и богат!

Да бъдеш свят е удоволствие,
неразбираемо за светските човеци,
да бъдеш свят е удоволствие,
непосилно за набожните диреци!

Да бъдеш свят е удоволствие,
изпълващо духът ти със наслада,
да бъдеш свят е удоволствие,
избавящо душата ти от ада!

Да бъдеш свят е удоволствие,
разкъртило фалшивите представи,
да бъдеш свят е удоволствие --
канара посред сърца корави!

Да бъдеш свят е удоволствие,
от интимната любов на Бога,
да бъдеш свят е удоволствие,
изгарящо капризите във Огън!

Да бъдеш свят е удоволствие,
от Светлината над блата зловещи,
да бъдеш свят е удоволствие,
от единство във спонтанни срещи!

Да бъдеш свят е удоволствие,
платено на Исусовият кръст,
да бъдеш свят е удоволствие,
благославящо със корен тлъст!

Да бъдеш свят е удоволствие,
от умиране за себето коварно,
да бъдеш свят е удоволствие,
изпълващо ме с благодарност!

Да бъда свят е удоволствие,
от Твойта Святост, о, мой Татко,
да бъда свят е удоволствие,
от секс, масаж и мед по-сладко!

Да бъда свят е моето призвание,
да бъда с Теб -- да обитаваш в мен,
да бъда Твойто свято притежание,
което осветляваш нощ и ден!

Да, Ти Си Свят и удоволствие,
е да Ти служа и да се покланям,
в Духът Ти Свят, със удоволствие,
се отпускам и със Теб се храня!

Да бъда свят е удоволствие,
за някои може задължение,
да бъда свят е удоволствие,
от предвкусено в Исус спасение!

10. 11. 2006 г. Прага

... но не оставих те АЗ!

... но не оставих те АЗ!

(посветено на Пешо)

Сенки пресичат съдбата ти
и откъсват нецъфтяли мечти,
дупки миришат в душата ти
и подхранват безброй самоти.

Плачеш в буренясали ниви
и видения зло слънце топи,
лешояди със клюнове криви,
чакат да поспре да тупти...

Но АЗ СЪМ и Мощен и Верен,
помитам с ветрове през сезоните
и от плачещ те правя намерен
и тръпнещ при вида на пироните!

И пръска кръвта Ми над робите
и проглеждат замъртвяли сърца,
чрез Мене зачеват утробите
и се раждат обещани деца!

Дерзай и ти, Петре, в Духа Ми,
камък як и жив остани,
изкупен и роден със кръвта Ми,
за да ломиш в Мойте войни!

02. 09. 2006 г.
Прага

Ненапразно

Ненапразно

Картините, които съм рисувал,
отпечатаха ли в тебе цветовете,
на истини, които съм сънувал,
на гвоздеите плачещи в Ръцете?

Символите, във които скрил съм,
тръните от ужас занемели,
към пътища в които бил съм,
прокопаха ли във теб тунели?

Изстрелите, със които съм събличал,
намериха ли в тебе катинари,
които някога сам съм обичал
и превръщал във олтари?

А знамената, на които съм издигал,
Спасителят от ноктите на мрака,
изплющаха ли във тебе "Стига!"
"Тръгвай също -- Той те чака!" ?

Ако ли да, то се тресе земята --
набъбва нов живот през буци,
ако ли да, то не хабя храната,
напразно да творя боклуци!

12. 03. 2006 г.
Прага

Трагикомедия

Трагикомедия

Задружно в заговорът си неписан,
наричаме се ний "добрите" хора,
а "те" са "лошите" и пак вмирисан,
егоизмът ни е "чистата" опора!

В редици от безредие сплотени,
сочим "лошите" с погнуса "свята" --
кирливи ризки, сметки неплатени --
абе, лоши са ... мърсят Земята!

И неусетно май посочили сме всички,
без кой, разбира се -- та ние сме "Канонът",
край който се върти светът по цвички
и даже "спускаме" на Бог "идеи" за Закона!

И тъй доволни с договорите подписани,
за толерантност, мир, права, ненападение,
ковем във сянката секири и улисани,
градим "нагоре" свойто си падение...

24. 02. 2006 г.
Прага

Задружно в заговорът си неписан,
наричаме се ний "добрите" хора,
а "те" са "лошите" и пак вмирисан,
егоизмът ни е "чистата" опора!

В редици от безредие сплотени,
сочим "лошите" с погнуса "свята" --
кирливи ризки, сметки неплатени --
абе, лоши са ... мърсят Земята!

И неусетно май посочили сме всички,
без кой, разбира се -- та ние сме "Канонът",
край който се върти светът по цвички
и даже "спускаме" на Бог "идеи" за Закона!

И тъй доволни с договорите подписани,
за толерантност, мир, права, ненападение,
ковем във сянката секири и улисани,
градим "нагоре" свойто си падение...

24. 02. 2006 г.
Прага

София (версия януари 2006 г.)

София
(версия януари 2006 г.)

Пица на парче -- навсякъде
и животът също на парче,
за цял малцина имат някъде,
плюс мед и масло им тече.

Трамваи жалки от мизерия
и пътници разбити от живот,
без Живковата оранжерия,
и без държавният имот.

И лъскавите богаташки сгради --
изпрали мръсните мангизи,
стърчат над падащи фасади,
от минал строй с кирливи ризи.

Във дрехи употреба втора,
пак на кило и на парче,
бръсне студ студени хора
и атеизъм ценности сече.

Груба реч и нагло отношение,
обвинения към Него и псувни
и вместо святост и прощение --
"Бе де ГО?!" питаш, а къде си ти?

06. 08. 2006 г.
Прага

Невъзможен

Невъзможен

Моят път е неравен и труден
и пълен със клопки мълчащи
и затва съм трезвен и буден
и с кубинки за змиите пълзящи!

Всеки ден отхвърлям илюзии,
за светски успехи и слава,
посред хора цели в контузии,
от на мамона сопата здрава!

Балансирам между грижи и нужди,
хляб насъщен и дух обновен,
плащам сметки, а разкошества чужди,
приемам хладно, в Теб нажежен!

Изследвам зад канони гранични,
кое какво е и защо е така
и вземам мерки практични,
за клишета от втора ръка!

Отсъждам между хиляди мнения,
според ръста, който Ти си ми дал,
за да вземам кръстопътни решения,
без да бъда изсъхнал парцал!

Бастисвам демонични капризи,
вкоренени в естеството от плът
и раздавам си вторите ризи,
на ближни стоящи без път!

Моят път е интересен и чуден,
защото Ти крепиш ме, о, Боже,
аз заспивам, Ти Си винаги буден...
...Без кръвта Ти е той невъзможен!

30. 08. 2006 г.
Прага

Ъпъркътно 2

Ъпъркътно 2

Плътта от всичко се оплаква
и има хиляди претенции,
духът умее да изчаква,
до Божиите интервенции.

Плътта на място не остава,
търчи в дела, образование,
духът от Дух се впечатлява
и расте в Христопознание.

Плътта си прави тънки сметки,
лиже задници (гради контакти),
духът поддържа тесни цедки,
за субекти с думи "сладки".

Плътта е склонна на компромис,
лъжи и кражби, лицемерие,
духът отсича без компромис
и общува чрез доверие.

Плътта командва еднолично
и не може да се подчинява,
духът с покорство е отлично,
но истинската власт познава.

Плътта не може да прощава --
гризе партньора до припадък,
духът със мъдрост подкрепява
и прави бракът жив и сладък.

Жената е разглезена в плътта,
мъжът на място не стои ли,
и си флиртува със смъртта,
мъжът в Духът не забрани ли...

05. 07. 2007 г.
Прага

Ъпъркът след десен прав

Ъпъркът след десен прав

Онова, което Бог обича,
старият човек го мрази,
а от него що изтича,
Той без милост гази.

Старият за своя слава,
обича ближният прилежно
и смъртта си тъй скатава
и тактично шепне нежно.

Достатъчна обаче е обида
и всичкото "смирение" изчезва
и от "свята" какавида,
скача змей и с теб замезва.

Старият обича да се моли,
със сълзи и хлипане пред всички,
пее бодро в десет роли
и притичва все по цвички.

"Любовта" му е любима схема --
там намира безопасност,
"Обичайте ме!" -- тва е тема,
инфилтрирана негласно.

Бог за него е пихтия --
кротка и с увиснал нос
и най обича на филия,
ласкателства в поднос.

На истината все се мръщи --
казва, че било жестокост
и разплут капризно вкъщи,
пръцка нагло нашироко.

Има лесна теология:
"Зло е туй, което ме изрязва,
а добра е всяка другобогия,
която жив си ме запазва!".

Старият е дупедавец,
гъзолизец и законник,
бизнесмен и себеславец
и усмихнат вероломник.

Новият човек го осквернява
и предател е бездушен --
само клади заслужава,
щом на Бога е послушен.


Умри, говедо затлъстяло,
ти, дом на всичко нечестиво,
разпъвам се и в мойто тяло,
ХРИСТОС ДА ВЛАСТВА СПРАВЕДЛИВО!

18. 09. 2006 г.
Прага

Farcry

Farcry

Керванът си върви, кучетата си лаят,
агентите вилнеят, тъпунгелите си траят,
хваленията дрънчат, демоните се смеят,
париците се въртят, остриганите си блеят.

Керванът си пищи, партизаните стрелят,
веригите падат, избраните се отделят,
пустинята си мълчи, а Небето се радва
и Бог ти предлага -- сватба или брадва...

20. 03. 2007 г.

Прага

То 2

То 2

Върху спасението нямат монопол,
ни папата, ни църквата, ни Богородица,
всичките са със насран крачол
и без Христос във безизходица!

Който ни е купил със кръвта Си,
държи правата -- те са самозвани,
Който ни прости във Любовта Си,
държи съдбата -- те варят курбани!

"Тва и тва прави и ще живееш --
изкупвай греховете си с дела!".
Но чрез вяра праведният ще живее,
казва Павел и чрез нея към дела!

Вината насадена в Името на Бога,
е ловък трик на старата змия --
угася тя запаленият огън
и заразява с болест зла!

Болестта ли? Казва се "Набожност",
симптомите са нечовешки правила
и отнемане на простата възможност,
да се спасиш чрез вяра -- без дела!

"Осъзнайте се! -- извика Павел -- Галатяни,
спасението е по благодат,
заплатено във Исусовите рани,
къде се връщате назад?

Спасението днес до теб е близо
и лично Бог ти го предлага --
хвърли назад изцапаната риза
и живей чрез милостта Му блага!

27. 05. 2007 г.
Прага

Реверсивно

Реверсивно

Няма прави църкви, има оправдани хора,
няма правилни доктрини, има живо Слово,
няма формули мистични, има битки и умора,
няма титли и похвали, а секири и олово.

Има вкоравени църкви, няма меки хора,
има плътско и доктрини, няма Дух и Слово,
има формули фалшиви, нямащи опора,
има хуманисти мазни, нямащи сърце готово.

Няма равенство, любов, има роби и имот,
няма истина и покаяние, има само подобрение,
има думи без дела, няма посветен живот,
има офиц'ялност и лайна, няма братското общение.

19. 07. 2007 г

Прага

Селски размисли 2

Селски размисли 2

С духовна власт се кичи всеки --
сега апостолите са на мода,
нагърбени с пророчества нелеки
и накрая -- напърдяна вода!

Властта духовна съществува,
без мантии или приемници на Петър,
но всеки с титлите си се надува
и на педя казва километър!

От кой ли дух властта се дава,
та все на пирамиди ги избива?
С Исус Христос ако сравнявам,
кой трябваше нозете да измива?

Пирамидите са плът, а не от Бога,
целта -- контрол на всяка воля,
чрез набожно-сатанинска дрога,
остави я, откъм Господа те моля!

27. 07. 2007 г
Прага

Селски размисли

Селски размисли

Хуманизъм е световното обединение,
на всички демони и духове човешки,
отричащо и Божието осъждение
и греха като прастари смешки.

Той е смесица от ценностни системи,
на религии, култури и традиции,
в безбройни схеми от дилеми,
общи в антиХристски дефиниции.

А какво е християнски хуманизъм,
ако не най-висшата измама,
на модерният Вавилонизъм,
успяващ чрез амвонната реклама.

Не е ли подлата дискриминация,
към простите във Тялото Христово,
от успялите във светската класация,
чрез "ново" фарисейско слово.

Приличен тембър, мазни фрази
и задължително -- образование,
добро държание, дори да мрази
и усмивка срещу порицание.

Това е обликът на хуманист,
а сърцето му е пълно с изчисления,
как без зор, като ленив турист,
да грабне алпинистки постижения.

И неговият бог е хуманист --
обича хората и няма мнение,
за добро и зло, за мръсен, чист --
това е оскърбяващо сравнение.

Зат'ва и хуманизмът преуспява,
щото пасва на човешката природа,
но Бог родените от Дух познава
и "вярващите силно" за изгода.

И тъй годините си отминават
и плодовете бавно се показват,
праведните хули получават,
а "хуманните" по светски се размазват.

От плодовете си не можеш да избягаш,
те показват истинското ти лице,
на хуманизъм ли отново се облягаш,
или си в Бога тупащо сърце?

27. 07. 2007 г.
Прага

Изтрезняване (съдържа народни изрази)

Изтрезняване

Наслушах се на гласове,
из лунапаркът на живота.
Нагледах се на гъзове,
пърдящи кротко под хомота.

Омръзна ми от въртележки
и плоски клоуни без Дух,
от правила и забележки--
за всичко вече аз съм глух!

И научих се да виждам зад "усмивка",
научих се да късам "святи" нерви,
научих се да удрям със усмивка,
научих се да трупам си резерви.

И ходя сред напудрената глъчка,
с дебела сопа във ръката,
щом вземе някой да ме ръчка,
го хлопвам бързо по главата.

Отвсякъде,като фонтани,
бълват срещу мене повърни,
от клишета "братя" християни,
гарнирани обилно със дрисни.

Нагледах се на смешни богове,
интересни в своите калъпи
и всеки гледа да те "закове",
"с любов" при овците си тъпи.

Навсякъде блестят реклами,
за бъдеще под благодат,
а май е туй,за да нарами,
десятъците ?някой? "брат ".

И пред другите шумят реклами,
за семейства в "свята красота",
а в къщи !само! "нежни драми",
доказват пасторската "правота".

И ми еди кой си проповядва,
на черното да кажа,че е сиво,
а в думите му се прокрадва,
че сивото е бяло и красиво.

Всеки се накичил с тълкувания
и в организации душата си продал
и мисли,че с "големите" си знания,
животът си на Бога е предал.

И хвалим Бога със песнарки,
с дрехи second hand+нафталин,
душите ни--пакетчета сухарки,
проскърцват пак с партийното "Амин!".

И виждам,че малцина ще останат,
в Пътят тесен и пред малката врата
и как всеки влачи се със рана,
от лунапарковската суета...

12.05.2003
Прага

Изтрезняване 2

Омръзна ми от пирамиди,
с църковен вид и без лица,
омръзна ми от какавиди
и недолюпени сърца!

Омръзна ми от алчни гниди,
семеен бизнес и лъжи,
от династии-шпионоиди,
в които светското кръжи!

Нагледах се на цензури нелепи,
на модератори поставени от кой?
Начудих се на хора слепи
и мнения размазани безброй!

Извиках срещу хладките души,
да ги стресна и да се обърнат,
от онзи, който ги руши,
към Този, Който ни прегърна!

Зарадвах се на други -- непознати,
но пълни със Духът и тъй познати,
устояли в Него -- без заплати
и счупили аргатските печати!

Утеших се с трезви разсъждения,
на свободни воли, личности,
посмях се на комични осъждения
и цитиране на демоничности!

И виждам, че мнозина крачат смело,
по Пътят тесен и към малката врата,
с печатът Божий и с достойно чело,
непризнало уж "законна" суета!

17. 07. 2006 г.
Прага
Посветено на всички от Клуб "Християнство" в Dir.bg


Изтрезняване 3

Омръзна ми от кандидати,
за поста "Пастор със кола",
от нормативни постулати
и телеса по сто кила!

Писна ми от стипцави лимони
и заджиздени "интелигенции",
от недействащи в живот закони
и петдесятни идулгенции!

Нагледах се на пораженци,
с празен дух, но със дисаги,
напълнени от чужди менци
и крещящи за ... тояги!

Омръзна ми от папагали,
наплашени да казват "да",
от просене на капитали
и тъпа робска "свобода"!

Вкиснах се от (п)реформации,
"от твоя, в моят джоб сега",
от гримирани rock'n формации,
навяващи по кво тъга?

Наслушах се на дезертьорки,
със козметични гласове,
на феминистки и суфльорки,
със светско-модни гъзове!

Онемях от Мачо ДонЖуани,
плакнещи очички похотливи,
дебнещи по лагерни поляни,
"сестрички" със мотиви криви!

Копнея за нелицемерно братство,
за единство без стени и маски,
за дела неносещи богатство
и без внедрени ДъСъ каски!

Жадувам за семейното общение,
на равенство и дарби споделени,
на проницателност и освещение
и любов пулсираща във вени!

Призовавам към пристегнати колани,
към вярност в развратени времена,
към упование във Неговите рани
и към свити от сърцето колена!

Заставам срещу пъстри панаири,
опияняващи с вина религиозни,
оставам трезвен пред секири,
сплашващи със вежди грозни!

И виждам, че малцина от мнозина,
но достатъчно, за Сватба са готови,
за другите цените в магазина,
май извор са на "идеали" нови...

23. 08. 2006 г.
Прага

Изтрезняване 4

Омръзна ми от смазващи калъпи,
изляти да те правят жалък,
омръзна ми от сгради скъпи,
вдигнати, за да си малък!

Писна ми от лигави скатавки,
позорящи братската любов,
аман и от амвонни подигравки,
угасящи Исусовият зов!

Гади ми се от заучени хваления
и хвалители със светски дух,
гнус ме е от "насърчения"
дрънчащи като бункер кух!

Не ще съм вързана овца,
наплашена със дявола отвън,
жалеща двуличните сърца,
бълнуващи в набожен сън!

Не ща поставени авторитети,
изкарващи поредна петилетка,
не ща и дипломни апологети,
с души кат фарисейска цедка!

Свободен искам да живея,
в Духът на Идващият Цар,
за братската любов копнея,
разпъваща човекът стар!

Къде са посветените Ти хора,
дръзнали да чупят бариери
и на животът употреба втора,
наблъскали големите чумбери?

Към вас издигам днес глава --
много сме -- не сте сами,
към вас изпращам тез слова --
за надежда в изпитни тъми!

10. 08. 2007 г.
Прага

Взвод

Взвод

Борбата е безмилостно жестока --
жандармите -- добре платени,
"водачите" ни пък пере ги тока,
а "бойците" им -- занемарени!

Хвърлете усмирителните униформи,
камуфлажи нестандартни облечете!
Бийте шута на измислени реформи,
на партизански бой се научете!

Бунтарството е дело неприятно,
за "законният" ни узурпатор,
ограбващо му стаденцето златно,
като фанал къра терминатор!

"Бунтарите са винаги проблемни
и закон, ний вашето величество,
издаваме -- от гънки подкоремни,
ги осъждаме -- на мъченичество!

Лоши са и точка -- да се трепят
и изритат от развъдниците наши,
че стаденцето неприятно цепят
и тъпанят нашите търгаши!".

Узурпаторът на този свят,
нарича враговете си "бунтари",
но те са наказателен отряд,
съсипващ идолски олтари!

Ломете, братя, ритайте, трошете,
бийте демонската гад,
на робите синджирите сечете
и напред -- назад е ад!

Борбата партизанска е приятна --
снайпер жули тикви прашни,
страх тресе империята златна,
от гаден взвод с шамари страшни!

07.08. 2007 г.
Прага

понеделник, 13 август 2007 г.

Приказка


Приказка

Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани.

Бил грижовен, пръчките подрязвал --
да не пръскат сок в листа странични,
копал, поливал и не се отказвал,
от болнави, криви и различни.

И започнали да дават чакан плод --
зрял, претрупан, чист и ароматен,
в следствие на подареният живот,
от своят Земеделец благодатен.

Дал лозето си на обучени слуги,
заминал уж, но тъй наблизко бил --
имал враг със изпочупени роги,
но богат и с речник обигран и мил.

И той нехайните слуги подучил
и парник лъскав в лозето дигнали,
на бързо земеделство ги обучил:
"Без труд -- им казал -- той е за хамали!".

Вън от парника на вятър, слънце, студ,
пръчките растяли груби и бодливи,
а вътре -- шуми, с тук-там плод надут,
от нитрати евтини и "грижи" криви.

А рогатият от земеделците изкупвал,
пръчки изхабени и в мазето ги затварял
и съдружниците си с блага отрупвал,
а с огън външните лози обгарял.

На тази тъжна приказка какъв е края?
И наема ли се някой да ми отговори?
Печат за ада имаш ли, или за рая?
С подкупните Исус какво ще стори?

25. 03. 2007 г. Прага, Мустек